Направо към съдържанието

Николас ван Вейк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николас ван Вейк
Nicolaas van Wijk
нидерландски езиковед славист
Роден
Починал
25 март 1942 г. (61 г.)

Националност Нидерландия
Учил вМосковски държавен университет
Амстердамски университет
Научна дейност
Областславянска филология
Работил вЛайденски университет
Титлапрофесор
Николас ван Вейк в Общомедия

Николас ван Вейк (на нидерландски: Nicolaas van Wijk) е нидерландски езиковед[1], основоположник на славистиката в Нидерландия.[2]

Роден е на 4 октомври 1880 г. Следва езикознание в Амстердам, след това в Лайпциг (при Август Лескин и Август Вайганд) и в Москва. През 1902 г. защитава докторска дисертация областта на индоевропеистиката. Запознава се със старобългарски, руски, полски и литовски език. След това работи в областта на етимологията и диалектологията на нидерландския език.

Завежда катедрата по славистика в Лайденския университет, Нидерландия.[1] От 1913 г. е професор по балто-славянско езикознание.[2]

От края на април до началото на юли 1914 г. предприема голяма обиколка в Източна Европа, за да се запознае със своите си колеги и да купи книги за университетската библиотека. Маршрутът му е Лайпциг – Прага – Варшава – Санкт-Петербург – Москва – Харков – Киев – Лвов – Букурещ – София – Белград – Загреб – Любляна – Грац – Виена – Краков. В София остава за четири дни в началото на юни, където пътува заедно с Александър Дорич и се среща със Стоян Романски, Любомир Милетич, Беньо Цонев и Стефан Младенов. След завръщането си в Лайден публикува обстоен рапорт за пътуването си. През 1915 г. в годишника Onze eeuw („Наш век“) публикува отделен пътепис, посветен на пребиваването си в България.[2]

В периода 1929 – 1930 г. е Rector magnificus на Лайденския университет.[1] Умира на 25 март 1942 г.

По-значими научни трудове са:[1]

  • „За границата между източно- и западнобългарски“ (1925, на немски език)
  • „За произхода на видовете на славянския глагол“ (1929, на френски език)
  • „История на староцърковнославянски език“ (1931, на немски език)
  • „Славянските езици от единство към многообразие“ (1937, на френски език)
  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 4. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104265. с. 1321.
  2. а б в Детрез, Раймонд. „Българите изобщо не са хора само на приказки.“ Впечатления за България от холандския славист Николас ван Вейк // Исторически преглед (3 – 4). София, 2012. с. 231 – 257.